Направо към съдържанието

Лоран Годе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лоран Годе
Лоран Годе, 2009 г.
Лоран Годе, 2009 г.
Роден6 юли 1972 г. (52 г.)
Професияписател, драматург, поет
Националност Франция
Активен период1997 -
Жанрдрама, детска литература, лирика
НаградиОфицер на Френския орден на изкуството
Гонкур
Уебсайтwww.laurent-gaude.com
Лоран Годе в Общомедия

Лоран Годе (на английски: Laurent Gaudé) е френски драматург, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, детска литература и документалистика.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Лоран Годе е роден на 6 юли 1972 г. в Париж, Франция. Завършва средното си образование в гимназия Екол Алзасиен дьо Пари. Получава през 1994 г. магистърска степен по драматургия и творческо писане от Университет Париж-III, а после през 1998 г. и докторска степен с дисертация на тема „Конфликтът в съвременния театър“.

През 1996 г. е публикуван първият му разказ „Une fille et trois garçons“ (Едно момиче и три момчета). През 1997 г. поставя първата си пиеса „Onysos le furieux“ (Бесният Онисос) в Открития театър в Париж, а през 2000 г. е представена в Националния Театър на Страсбург в постановка на Янис Кокос. Следват пиесите „Пепел в шепите“, „Синият тигър на Ефрат“, „Медея Кали“, и много други.

Първият му роман „Cris“ (Писъци) е публикуван през 2001 г. Вторият му роман „La Mort du roi Tsongor“ (Смъртта на крал Цонгор) е издаден през 2002 г. и печели наградата „Гонкур за гимназисти“ и награда на книжарите.

През 2004 г. е издаден романът му „Слънцето на семейство Скорта“. Той представя драматичната история на фамилия Скорта в продължение на цяло столетие, от края на XIX до края на XX век, в земите на италианския Юг (в малък град, подобен на Монте Сант'Анджело или Пескичи), за техните страсти, любов, опит, прозрения, щастие и една дълго премълчавана тайна. Романът печели наградата „Гонкур“ и е публикуван в над 30 страни по света.

Романът му „Eldorado“ (Елдорадо) от 2006 г., история за италиански капитан, прекарващ мигранти от Северна Африка в Средиземноморието, получава наградата „Еурежио“.

От 2013 г. пътува различни пътувания (Порт о Пренс, Иракски Кюрдистан, „Джунглата на Кале“ – бежански лагер до Кале) и въз основа на преживяванията се изготвя и публикува през 2017 г. първия си поетичен сборник „De sang et de lumière“ (От кръв и светлина).

През 2015 г. и издаден романа му „Danser les ombres“ (Танцът на сенките), чието действие се развива в Хаити по време на земетресението през 2010 г. През 2019 г. получава Европейската награда за книга за есето „Nous l'Europe. Banquet des peuples“ (Ние европейците, банкет от народи).

Женен е за италианка.

Лоран Годе живее със семейството си в Париж.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Cris (2001) – награда „Atout lire 2001 de Cherbourg“
  • La Mort du roi Tsongor (2002) – награда „Гонкур за гимназисти“ и награда на книжарите
  • Le Soleil des Scorta (2004) – награда „Гонкур
    Слънцето на семейство Скорта, изд.: „Рива“, София (2006), прев. Валентина Бояджиева
  • Eldorado (2006) – награда „Еурежио“
  • La Porte des Enfers (2008)
  • Ouragan (2010)
  • Pour seul cortège (2012)
  • Danser les ombres (2015)
  • Écoutez nos défaites (2016)
  • Salina : les trois exils (2018)
  • Onysos le furieux (1997)
  • Combats de possédés (1999)
  • Pluie de cendres (2001)
  • Cendres sur les mains (2002)
  • Le Tigre bleu de l'Euphrate (2002)
  • Salina (2003)
  • Médée Kali (2003)
  • Les Sacrifiées (2004)
  • Sofia Douleur (2008)
  • Sodome, ma douce (2009)
  • Mille orphelins suivi de Les Enfants Fleuve (2011)
  • Caillasses (2012)
  • Daral Shaga suivi de Maudits les Innocents, livrets d’opéra (2014)
  • Danse, Morob (2016)
  • Et les colosses tomberont (2018)
  • Dans la nuit Mozambique (2007) – разкази
  • Les Oliviers du Négus (2011) – разкази
  • De sang et de lumière (2017)
  • La Tribu de Malgoumi (2008) – албум
  • 2009 Océans – документален
  • 2011 Alexandre Le Grand le macédonien – документален
  • 2016 Nulle part en France – документален